След 1944 г. киното в България е част от пропагандния апарат, а нови кинозали изникват във всеки квартал и всяко село. Хубавите филми, обаче, остават зад желязната завеса.
На какво са готови киноманите, за да ги видят и как една дискусия за кинефикацията се оказва „трибуна за клевети и обиди срещу политическата линия на партията“? Във втория епизод, посветен на киното, поглеждаме към старите български кина през призмата на киноразпространението в НРБ. Първа част може да слушате тук.
С доц. Михаил Иванов, преподавател по теоретична и математическа физика, общественик, борец за правата на човека и организатор на студентската кинодискусия във Физическия факултет през 1968 г., писателката Илиана Вълчанова и режисьорът Никола Бошнаков.
И със спомена за Тони Андрейков – легендарният кинокритик и киноконтрабандист, който успява да срещне поколения зрители с недостъпните филми.